Употребата на чукче на входната врата датира от хилядолетия, като може да се определи като предшественикът на познатия ни днес звънец. Чукчетата били сръчно изработвани от майстори, за да се поставят на входната врата на всяка къща. В миналото те били олицетворение за благородство и красели вратите на знатните фигури. С течение на годините тези така привлекателни приспособления се изгубват, безмилостно заместени от звънците.
Разбира се, в районите с неокласически сгради, все още са запазени изящните чукчета на входните врати. Макар и да имат звънци те се използват като един прекрасен завършващ елемент. Този шедьовър краси всяка врата на къща.
В днешни дни чукчето се омаловажава и се смята, че има незначителен принос в рационалността на вратата. Но една врата е не само за защита от недоброжелатели, а и първото впечатление, което правите пред посетителите си. Един така дребен акцент би завършил визията на вратата и би й придал класа.
Изработка на чукчета за входни врати в миналото
Историците са на мнението, че чукчето на вратата се е разглеждало, не само като необходимост, но и като произведение на изкуството. В зората на съществуването си те били изработвани от дърво и меден барабан, покрит с изпъната кожа. Добре запазени оригинални чукчета може да се видят в някой музеи в Европа.
Може би появата му датира от времето на Омир, но са открити сведения за употребата му и в Източната Римска империя или с другото си име – Византия, и през Средновековието. Но, разбира се, с течение на времето, визията му се придобива друг облик. Започва изработката им от метал в калъп и наподобяват гривни, използващи се и за дръжки на вратата.
В последствие се налагат чукчетата за врата със сложни орнаменти на цветя. Всеки занаятчия оставял подписа си на своето произведение в отделен детайл. Те се превърнали в изкуство за времето си. С годините се изработват и по-сложни композиции като лица, древногръцки божества, животни и какво ли още не.
Днес, навсякъде около нас, на старите къщи има възхитителни и детайлно декорирани чукчета на вратите. Някои от тях може да намерите в сравнително добро състояние, но други са като жертви на времето, изминало от славните им дни. Стоят си там и напомнят за една стара епоха, едни позабравени традиции и едно изкуство, което краси нашите врати.